Нататък не успях да продължа.
Нататък и един приятел няма.
Без удара му - колко да тежа?!
И как да съм до истина голяма?!
Признавам си - навярно съм лаик
да вярвам в чудеса, че и на хора.
Повярвах – ласка е! А тя - плесник...
След нея (и логично!) - ласка втора.
Но аз не спрях. И вярвам в идеал,
(а вярвам всъщност в себе си най-вече),
че жив си само щом сърце си дал
и помниш само първата си вечер,
в която някой нечудат човек
порасне във сърцето ти до вяра.
И няма всъщност как да си нащрек.
Обичаш ли - без точка е. И мяра.
Признавам си - наистина успях
да вярвам, че е чудо всичко, всеки.
Нататък не раста. Логично - спрях.
Останах. И тежа. И ми е леко.
© Дарина Дечева All rights reserved.
"Останах. И тежа. И ми е леко."
Да бъде винаги!