dar4e_to (Дарина Дечева)
231 98
6.04.2012 г., 0:09 ч.

*** (Endpoint) 

  Поезия
1229 0 15

 

Нататък не успях да продължа.

Нататък и един приятел няма.

Без удара му - колко да тежа?!

И как да съм до истина голяма?!

 

Признавам си - навярно съм лаик

да вярвам в чудеса, че и на хора.

Повярвах – ласка е! А тя - плесник...

След нея (и логично!) - ласка втора.

 

Но аз не спрях. И вярвам в идеал,

(а вярвам всъщност в себе си най-вече),

че жив си само щом сърце си дал

и помниш само първата си вечер,

 

в която някой нечудат човек

порасне във сърцето ти до вяра.

И няма всъщност как да си нащрек.

Обичаш ли - без точка е. И мяра.

 

Признавам си - наистина успях

да вярвам, че е чудо всичко, всеки.

Нататък не раста. Логично - спрях.

Останах. И тежа. И ми е леко.

 

© Дарина Дечева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??