Nov 21, 2006, 9:26 AM

Енигма 

  Poetry
854 0 2
Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи? Да не би това да е част от един безкраен път? Или просто всичко е сфера от лъжи...

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пътя към безсмъртието,може би?
  • Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
    Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
    в нея и става един голям кръговрат.
Random works
: ??:??