21 nov 2006, 9:26

Енигма 

  Poesía
824 0 2
Силна болка ме прониза, мрачна мисъл озари деня. Сълза в броеницата наниза, бавно, тихо, злокобно догони ме нощта... Седейки в свят, изпълнен с лъжи, мислейки за любовта една. Защо е така? Кой ме нарани? Може би жестоката съдба? Защо всеки миг на щастие е толко скъп? Защо всяка усмивка носи ми сълзи? Да не би това да е част от един безкраен път? Или просто всичко е сфера от лъжи...

© Ем Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пътя към безсмъртието,може би?
  • Според мен е част от безкраен път водещ към свера от от лъжи.
    Но едвали някога ще стигнем до сверата защото пътят се намира вътре
    в нея и става един голям кръговрат.
Propuestas
: ??:??