Епопея за любимата!
Ах, колко топла е нощта!
И колко зведно и сияйно е небето!
И гравирана е там твойта красота,
що до лудост кара да бие у мен сърцето.
Ето, виждам хубавите ти очи,
горе, там – точно да луната.
Две очи – две ярки звезди,
най-искрящи сред небесата.
И прелестната ти коса,
буйна, като гигантски водопад
и по-златна от сто огнени слънца, ...