Oct 1, 2011, 11:51 AM

еР 

  Poetry
441 0 1

Буква еР я знам отдавна.

Разбрах, че е далеч от мен.

Днес научих, че е важна

и имала си собствен ген.

 

В името ми, знам, я няма.

Но с коя да я сменя?

От всички букви най-голяма,

тя лидер е на младостта.

 

Та тази буква е вълшебна.

Загубиш ли я, си безлик.

И, от където да погледнеш,

щом кажеш еР - трепти език.

 

Тя слага мъдрото начало

и пътя ни към старостта.

Какво ли тя не е видяла?

Не Хъ, а еР върти света.

 

Загубиш ли я - край със нея!

Назад е пътят заграден.

Тя нека все в комплект живее

и се изрича все еРген.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Майка ми казва, че едва на няколкомесечна възраст съм обичал да казвам "ррррррр..." и съм го правел с голяма страст.

    Леко и светло е стихотворението ти. Поздрав, адаш!

Random works
: ??:??