Буква еР я знам отдавна.
Разбрах, че е далеч от мен.
Днес научих, че е важна
и имала си собствен ген.
В името ми, знам, я няма.
Но с коя да я сменя?
От всички букви най-голяма,
тя лидер е на младостта.
Та тази буква е вълшебна.
Загубиш ли я, си безлик.
И, от където да погледнеш,
щом кажеш еР - трепти език.
Тя слага мъдрото начало
и пътя ни към старостта.
Какво ли тя не е видяла?
Не Хъ, а еР върти света.
Загубиш ли я - край със нея!
Назад е пътят заграден.
Тя нека все в комплект живее
и се изрича все еРген.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Леко и светло е стихотворението ти. Поздрав, адаш!