Jan 4, 2012, 2:20 PM

Ерозия 

  Poetry
485 0 1
Макар че често плевя душата си,
там не растат цветя,
не пеят птици;
не търся извора на мойта самота,
а под килима си
небрежно я замитам.
Нали и чувствата ми са девици –
робините на нищетата.
Засадил съм ги в градина,
която е попарена
от злободневната слана –
на безразличието... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Random works
: ??:??