Ерозия

4 ene 2012, 14:20

Poesía

488 0 1

Макар че често плевя душата си,
там не растат цветя,
не пеят птици;
не търся извора на мойта самота,
а под килима си
небрежно я замитам.
Нали и чувствата ми са девици –
робините на нищетата.
Засадил съм ги в градина,
която е попарена
от злободневната слана –
на безразличието... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Ерозия

Искате да прочетете повече?

Propuestas