Есен

Dec 12, 2008, 8:35 PM

Poetry » Love

514 0 1

Есента лятото подгони,
пожълтя тревата в прегръдка хладна,
вятър пак целува голи клони,
дъжд напива в земята жадна.
Жадна съм и аз за теб,
но от мене нищо не остана,
стопих се като бучка лед,
а водата се превърна в рана.
Колко есенни листа отроних,
колко пъти те копнях,
хиляди слънца прогоних,
само с есента живях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Есен

Want to read more?

Random works