Есен

12.12.2008 г., 20:35 ч.

Поезия » Любовна

473 0 1

Есента лятото подгони,

пожълтя тревата в прегръдка хладна,

вятър пак целува голи клони,

дъжд напива в земята жадна.

Жадна съм и аз за теб,

но от мене нищо не остана,

стопих се като бучка лед,

а водата се превърна в рана.

Колко есенни листа отроних,

колко пъти те копнях,

хиляди слънца прогоних,

само с есента живях!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.