Dec 1, 2011, 6:12 PM

Есен 

  Poetry » Landscape
912 0 3
Оглеждаш се в прашните парапети
и търсиш смисъла на мигове
отнети,
заменени,
други.
Вятърът безкраен е – политаш.
Ухаеш на смокинови дървета.
Трънлива песен
се прокрадва в тъмните потоци
и сякаш няма спирка
за вечните дилеми.
Започва утро, умира вечер. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина All rights reserved.

Random works
: ??:??