1 dic 2011, 18:12

Есен 

  Poesía » Del paisaje
859 0 3

Оглеждаш се в прашните парапети

и търсиш смисъла на мигове

отнети,

заменени,

други.


Вятърът безкраен е – политаш.

Ухаеш на смокинови дървета.


Трънлива песен

се прокрадва в тъмните потоци

и сякаш няма спирка

за вечните дилеми.


Започва утро, умира вечер.

Забрави ли ме,

подла есен?!


Не искам приближаващия дъх на белокрилите снежинки,

не искам празнотата мнима!


Защо пристигаш толкова навреме,

защо не питаш птичките –

те пътници са също...

© Калина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря! (=
  • !!!...
  • Оригинална и запомняща се образност, богатство на изразните средства - хареса ми, определено! Очаквам нови хубави стихотворения от теб)))
Propuestas
: ??:??