След нежното ухание на мрака
и огъня на буйните вълни
пристига есента, никой не чака,
не пита ти дали се умори.
Не ти остави нито глътка лято
разголи ти душата изведнъж
посипа те със разноцветно злато,
с сълзи си те окъпа като дъжд.
Не пита ти готов ли си за нея,
какво пропусна или пък спечели,
кога намери свойта Дулсинея
и мелниците вятърни прокле ли? ...