След нежното ухание на мрака

и огъня на буйните вълни

пристига есента, никой не чака,

не пита ти дали се умори.

Не ти остави нито глътка лято

разголи ти душата изведнъж

посипа те със разноцветно злато,

с сълзи си те окъпа като дъжд.

Не пита ти готов ли си за нея,

какво пропусна или пък спечели,

кога намери свойта Дулсинея

и мелниците вятърни прокле ли?

И в миг край тебе всичко пак утихва

и нежно есента те приласкава.

Изтрива спомена за стари битки

с коси си те обгръща и нежно ти припява...