Sep 26, 2021, 7:38 PM  

Есен 

  Poetry » Аcrostis
522 2 7

 

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.

 

Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.

 

Едно поле защо ли и то се разсъблече?
единствено остана във него буен вятърът.

 

Напразно да ни сплаши - във вихър ни повлече,
наду се и дъжда побърза да ни прати.

© Антоанета Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??