26 sept 2021, 19:38  

Есен 

  Poesía » Verso acróstico
521 2 7

 

Една гора защо ли реши да ни учуди?
Еднообразна и се стори зелената и дреха.

 

Свали я тя със смях и птиците прокуди,
смутените листа от срам почервеняха.

 

Едно поле защо ли и то се разсъблече?
единствено остана във него буен вятърът.

 

Напразно да ни сплаши - във вихър ни повлече,
наду се и дъжда побърза да ни прати.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??