Dec 28, 2007, 11:20 AM

Есен 

  Poetry
1347 0 14
Животът си поведох към далечното.
Далечни птици, облаци, небе,
преплитат се със хора и събития,
езици чужди и високи сгради.
Когато тръгнах, се обърнах плахо -
настъпваше отново есента
и оттогава толкова неизживяни есени
тревожат и събуждат ме в нощта.
А тук и зимата е толкова объркваща,
и невероятно топла пролетта,
но някъде далече във страната ми
ме чака кротко есента... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??