Животът си поведох към далечното.
Далечни птици, облаци, небе,
преплитат се със хора и събития,
езици чужди и високи сгради.
Когато тръгнах, се обърнах плахо -
настъпваше отново есента
и оттогава толкова неизживяни есени
тревожат и събуждат ме в нощта.
А тук и зимата е толкова объркваща,
и невероятно топла пролетта,
но някъде далече във страната ми
ме чака кротко есента... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up