monynikolov (Симеон Николов)
22 110
28.12.2007 г., 11:20 ч.

Есен 

  Поезия
1217 0 14
Животът си поведох към далечното.

Далечни птици, облаци, небе,

преплитат се със хора и събития,

езици чужди и високи сгради.

 

Когато тръгнах, се обърнах плахо -

настъпваше отново есента

и оттогава толкова неизживяни есени

тревожат и събуждат ме в нощта.

 

А тук и зимата е толкова объркваща,

и невероятно топла пролетта,

но някъде далече във страната ми

ме чака кротко есента...

 

Онази есен - българска, отминала,

която запечатах в паметта.

Онази есен - светла, непреминала

ме търси всяка нощ в съня...

 

 

10.02.2006

Абу Даби

© Симеон Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Развълнува ме!
    Много, много хубав стих!!!
    Поздрав и от мен!
  • Много хубав стих!
  • Все така да обичаш Родината, Мони, браво!!!
  • Прекрасно е!!!
    Поздрав!
  • разплака ме...толкова красиво написано...
    ...Онази есен-светла, неприминала
    ме търси всяка нощ в съня...
    с обич за теб, поете.
  • Е, много е добро това!Много ми харесва!Поздравчета!
  • Носталгията е гадно нещо. 20 години ме яде. Стига толкова, вече съм си тук. Разбирам те напълно. Но, докато държавата е мащеха за нас - стой си там и продъжавай да си обичаш...Родината. Ако все още си там, ще дойде и твоят ден да се завърнеш! БРАВО!!!
  • Тъжно нещо е носталгията .Но затова пък ни връща където трябва.
    Много хубаво написано!
  • Поздравления за чудесния стих!
  • Благодаря ви на всички от сърце за хубавите думи!!!
  • Невероятно усещане!!!
  • Родната, топлата, цветната есен... незаменимо усещане! Пресъздал си го невероятно!!! Нали ще ми простиш ако пак ти се възхитя до полуда...
  • "Онази есен - светла, непреминала

    ме търси всяка нощ в съня..."

    Прекрасен стих!

  • !!!!! Браво!!!
Предложения
: ??:??