Есен в парка...
Ръси есенната шума
топъл вятър, напорист
и разстила я безшумно
по земята- лист по лист...
Момък и девойка в парка,
в този листопаден свят,
млади, влюбени и жарки
се целуват и вървят...
Целият живот възторжен
в устните им е събран,
няма изход невъзможен,
няма път неизвървян!...
Тя- от есенните листи
сплита царствено венче,
диви вихри поривисти
гони нейното момче...
Радват се на красотата
иде им да полетят,
но задържа ги Земята:
с нега, сладост, аромат...
В парка има и дечица,
и ехти им песента...
Горе- рее се Жар-птица
позлатила Есента...
... Слънцето приятно гали
в този листопаден дъжд,
идват малко закъсняли-
възрастни: жена и мъж...
На живота си в средата
преоткрили Любовта,
радват се на красотата
грабнала ги в Есента...
И разнася в необята
есенната им Любов,
топлият завихрен вятър,
и Животът почва нов!...
А пък Любовта, която
ненадейно ги събра:
по е щедра, по-богата,
но и много по-добра!...
... Все тъй есенната шума
ръси вятър отривист
и растила я безшумно
по земята... Лист по лист...
Коста Качев,
23.2014,
Есента
© Коста Качев All rights reserved.