Есен в парка...

Ръси есенната шума

топъл вятър, напорист

и разстила я безшумно

по земята- лист по лист...

Момък и девойка в парка,

в този листопаден свят,

млади, влюбени и жарки

се целуват и вървят...

Целият живот възторжен

в устните им е събран,

няма изход невъзможен,

няма път неизвървян!...

Тя- от есенните листи

сплита царствено венче,

диви вихри поривисти

гони нейното момче...

Радват се на красотата

иде им да полетят,

но задържа ги Земята:

с нега, сладост, аромат...

В парка има и дечица,

и ехти им песента...

Горе- рее се Жар-птица

позлатила Есента...

... Слънцето приятно гали

в този листопаден дъжд,

идват малко закъсняли-

възрастни: жена и мъж...

На живота си в средата

преоткрили Любовта,

радват се на красотата

грабнала ги в Есента...

И разнася в необята

есенната им Любов,

топлият завихрен вятър,

и Животът почва нов!...

А пък Любовта, която

ненадейно ги събра:

по е щедра, по-богата,

но и много по-добра!...

... Все тъй есенната шума

ръси вятър отривист

и растила я безшумно

по земята... Лист по лист...

Коста Качев,

23.2014,

Есента