Feb 1, 2008, 10:28 PM

Есен в Созопол 

  Poetry » Landscape
1065 0 4
Мислите ми скриптят като пясъка
под краката на тръгващи рибари.
Като мрежите им, верен и жадуващ,
аз разсичам еднообразността на синевата,
за да заселя във пейзажа тревожността на уловена риба.
А сърцето си оставям на брега,
като вятърната мелница, развяна срещу урагани от безветрие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Първанов All rights reserved.

Random works
: ??:??