1 feb 2008, 22:28

Есен в Созопол 

  Poesía » Del paisaje
937 0 4

Мислите ми скриптят като пясъка

под краката на тръгващи рибари.

Като мрежите им, верен и жадуващ,

аз разсичам еднообразността на синевата,

за да заселя във пейзажа тревожността на уловена риба.

А сърцето си оставям на брега,

като вятърната мелница, развяна срещу урагани от безветрие.

© Валери Първанов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??