Мислите ми скриптят като пясъка
под краката на тръгващи рибари.
Като мрежите им, верен и жадуващ,
аз разсичам еднообразността на синевата,
за да заселя във пейзажа тревожността на уловена риба.
А сърцето си оставям на брега,
като вятърната мелница, развяна срещу урагани от безветрие.
© Валери Първанов Todos los derechos reservados