Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута,
та дано душата ми разгали,
мислех, че с тъгата ми нечута,
ще си палим старите мангали,
ще си пием виното, самотна,
ще е тази вечер, като всяка...
Есен вън на прага ми се кротна...
Сетната ми обич да дочака.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up