Есента житейска пред вратата
сетното си цвете ми остави,
топъл шал – пред сън да се намятам
щом засвири вятърът октави.
Топъл чай, ми спретна за минута,
та дано душата ми разгали,
мислех, че с тъгата ми нечута,
ще си палим старите мангали,
ще си пием виното, самотна,
ще е тази вечер, като всяка...
Есен вън на прага ми се кротна...
Сетната ми обич да дочака.