Oct 5, 2019, 12:01 AM  

Есенна гара 

  Poetry » Landscape, Phylosophy, Strict forms
828 9 7
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича
случаен пътник... Лястовича песен
не чува се, а сам капчукът срича
минора на настъпващата есен.
Листата на прегърбения кестен
изплакват и последното си сбогом.
На юг да тръгнеш винаги е лесно,
но някои надолу само могат. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Random works
: ??:??