Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича
случаен пътник... Лястовича песен
не чува се, а сам капчукът срича
минора на настъпващата есен.
Листата на прегърбения кестен
изплакват и последното си сбогом.
На юг да тръгнеш винаги е лесно,
но някои надолу само могат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up