5 oct 2019, 0:01  

Есенна гара 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Formas graves
829 9 7
Захлупена е мъничката гара
и тихо чака свойте летни птички.
Стрехата е провиснала и стара
и само два улука криволичат.
Разсеян, в гредореда пуст наднича
случаен пътник... Лястовича песен
не чува се, а сам капчукът срича
минора на настъпващата есен.
Листата на прегърбения кестен
изплакват и последното си сбогом.
На юг да тръгнеш винаги е лесно,
но някои надолу само могат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??