Есенна импресия...

И в тази утрин е мъглата рано

затиснала горите и полята –

реколтата отдавна е обрана

и дреме във очакване земята...

До хоризонта и дори оттатък

чернеят се нивята преорани...

Самотен мак се вее като пламък –

метафора на незарасли рани...

За прелетните птици отлетели –

опразнените им гнезда напомнят...

И селските комини опустели –

до пролетта все щъркели ще помнят...

...А Вятърът извива „на умряло“

наметнал пелерина от листата...

Край мен на виното, (макар младо!)

упойващо се носи аромата...

От тайнствения, сладък дъх на дрожди

и въздухът на вино се превръща –

сгъстява се, кипи, в очите гло́жди...

... И Вятърът развеселен се връща...

Той бърза сменя тъжната октава

в тържествен марш и барабанен ритъм,

но щом и Есента наслади дава –

си викам аз: „Защо да не опитам!“

... И радвам се, че хубаво е времето –

като нектар небето го разлива...

И шепна тази шеметна поема

със Есента, която си отива:

-за щедростта и сладостта узряла,

за силата и дързостта на виното

да пръсва бъчвите...а ми остава –

да чакам Абстиненцията в зимата!...

09.11.2020.