Есенна импресия...
И в тази утрин е мъглата рано
затиснала горите и полята –
реколтата отдавна е обрана
и дреме във очакване земята...
До хоризонта и дори оттатък
чернеят се нивята преорани...
Самотен мак се вее като пламък –
метафора на незарасли рани...
За прелетните птици отлетели –
опразнените им гнезда напомнят...
И селските комини опустели –
до пролетта все щъркели ще помнят...
...А Вятърът извива „на умряло“
наметнал пелерина от листата...
Край мен на виното, (макар младо!)
упойващо се носи аромата...
От тайнствения, сладък дъх на дрожди
и въздухът на вино се превръща –
сгъстява се, кипи, в очите гло́жди...
... И Вятърът развеселен се връща...
Той бърза сменя тъжната октава
в тържествен марш и барабанен ритъм,
но щом и Есента наслади дава –
си викам аз: „Защо да не опитам!“
... И радвам се, че хубаво е времето –
като нектар небето го разлива...
И шепна тази шеметна поема
със Есента, която си отива:
-за щедростта и сладостта узряла,
за силата и дързостта на виното
да пръсва бъчвите...а ми остава –
да чакам Абстиненцията в зимата!...
09.11.2020.
© Коста Качев Всички права запазени