Стрелките на часовника потракват бавно със звук студен и режещ като нож. И стаята отново е тъй сиво-празна, макар да грее от удобства и разкош. Душата ми и тя е като тази стая, с разтворени врати е всяка нощ и вечно чака тя един желан, така и недочакан гост. Потрепват пламъчета по стените бели, прегърнали със две ръце нощта, танцуват както всяка вечер скъпите завеси любовно-тъжен танц със полъха на бриза. Ах, този топъл летен бриз и той надяна вече зимните одежди, но още идва в полунощ до мене да поседне на чаша вино с вкус на лято и тъга. Проскърцва някак плахо тежката врата в очакване и трепет ново-стара, с надежда Той да влезе днес през нея. Но пак не беше Той... Нечакана пристигна есента.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.