Есенна изповед
Стрелките на часовника потракват бавно
със звук студен и режещ като нож.
И стаята отново е тъй сиво-празна,
макар да грее от удобства и разкош.
Душата ми и тя е като тази стая,
с разтворени врати е всяка нощ
и вечно чака тя един желан,
така и недочакан гост.
Потрепват пламъчета по стените бели,
прегърнали със две ръце нощта,
танцуват както всяка вечер скъпите завеси ...