Sep 21, 2011, 1:53 PM

Есенна жена със мъж от дъжд 

  Poetry » Other
1113 0 27

Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен,
край камъш на речен бряг -
и капчуков пее свойта песен
в скута ти от листопад.

Малко тъжна, много жадна.
Сбрала в шепите лъчи.
Лятото след птиците отлитна.
Облаци остави за следи.

Усмихни се, дюлена, уханна,
мъж от дъжд ли е, люби.
Във постелята си златна
с дъх тръпчинков го обвий.
Разкажи му, нека слуша
колко чакала си ти...
Или просто  го послушай,
колко те обича той.  

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??