21.09.2011 г., 13:53 ч.

Есенна жена със мъж от дъжд 

  Поезия » Друга
1104 0 27

Есен, есен... чакаш своя дъжд.
Ветровете ти са полудели.
Някъде зад хълма влюбен мъж
те сънува с плодове узрели.
Че те има теб - жена от есен,
край камъш на речен бряг -
и капчуков пее свойта песен
в скута ти от листопад.

Малко тъжна, много жадна.
Сбрала в шепите лъчи.
Лятото след птиците отлитна.
Облаци остави за следи.

Усмихни се, дюлена, уханна,
мъж от дъжд ли е, люби.
Във постелята си златна
с дъх тръпчинков го обвий.
Разкажи му, нека слуша
колко чакала си ти...
Или просто  го послушай,
колко те обича той.  

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??