Sep 30, 2016, 4:38 PM

Есенна меланхолия… 

  Poetry
451 0 4
Есенна меланхолия…
земята се събира в себе си
замислени дърветата шептят
в отнесена от лятото мелодия
следите ни дописани горят
часовника върти посоките
а слънцето е късо и мълчи
надеждата се скрива зад завоите
прегърнали последните лъчи
остават отпечатъци по жиците
на всички недослучени мечти
във дъждове се пръсват листите ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??