Есенна меланхолия…

30 сент. 2016 г., 16:38

Поэзия

424 0 4

Есенна меланхолия…

земята се събира в себе си

замислени дърветата шептят

в отнесена от лятото мелодия

следите ни дописани горят

часовника върти посоките

а слънцето е късо и мълчи

надеждата се скрива зад завоите

прегърнали последните лъчи

остават отпечатъци по жиците

на всички недослучени мечти

във дъждове се пръсват листите

отронени във есенни мъгли

търкулват се в поле душите ни

запазени сред вяра и звезди

чертаем в небосвод съдбата си

разпръсната в заспалите треви

и само обичта остава истина

в очите ни попили мъдростта

от времето и вятъра пречистена

тя тихичко ни връща радостта

26.09.2016г.

Елица

Melanie (Елица Георгиева)

2016-10-05T10:51:17+03:00

Таня, Христов и Вася, благодаря ви. За никъде сме без обич. Аз лично обичам да раздавам любов, а когато ми отвръщат със същото се усещам цялостна! Бъдете винаги обичани! Хубав ден!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-10-02T08:05:20+03:00

"и само обичта остава истина"
Права си! Харесах!
oksimoron (Христов)

2016-09-30T20:28:52+03:00

!!
toxin (Таня Донова)

2016-09-30T16:38:39+03:00

Хареса ми твоята меланхолия!