Есенна пътека
По улицата вятърът като дете беснее,
подритва той лудешки жълтите листа,
а в клоните очакващо една сълза немее -
сълза... въздишка пареща на Есента...
Далеч зад рамото ми Лятото догаря,
ръка за сбогом вдигам, свеждам и глава,
пред мен пътека шарена се откроява,
застлана в спомени и мъничко тъга.
И птица окъсняла ятото догонва,
със писък ме изпраща, да не съм сама,
листо забравено дъждовно се отронва, ...