Есенна пътека
По улицата вятърът като дете беснее,
подритва той лудешки жълтите листа,
а в клоните очакващо една сълза немее -
сълза... въздишка пареща на Есента...
Далеч зад рамото ми Лятото догаря,
ръка за сбогом вдигам, свеждам и глава,
пред мен пътека шарена се откроява,
застлана в спомени и мъничко тъга.
И птица окъсняла ятото догонва,
със писък ме изпраща, да не съм сама,
листо забравено дъждовно се отронва, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse