Sep 30, 2007, 8:28 PM

Есенна соната 

  Poetry
724 0 5
Дървета разпилени по полята,
със клоните от спомени прекършени,
кората по стеблата изкорубена.
Над тях със писък тръгват си ятата
и лятна страст във есен е погубена.
Дъждът отмива сълзи неизбършени.

Листата разпилени по земята,
със багрите на спомени оронени.
И всеки път проплакват с тихо хрускане
с “природно животворните”, краката.
Стебла срамотни, с клоните разголени.
Самотни дири, като след напускане...

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??