Дървета разпилени по полята, със клоните от спомени прекършени, кората по стеблата изкорубена. Над тях със писък тръгват си ятата и лятна страст във есен е погубена. Дъждът отмива сълзи неизбършени.
Листата разпилени по земята, със багрите на спомени оронени. И всеки път проплакват с тихо хрускане с “природно животворните”, краката. Стебла срамотни, с клоните разголени. Самотни дири, като след напускане...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.