Боли ме, откакто си замина
за очи, нежни кат коприна,
че напразно аз за тях копнея
и без тебе сред мъката тлея.
Есен е, дъжд навън вали,
сякаш падат Божи сълзи
и скръбта ми няма край –
болка по изгубен рай.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up