Дните се отронват педантично –
като капки от дъжда
застигат се.
По прозореца пред мен се стичат
монотонни
безпризорни мигове...
Оцветявам самотата сива
с багри
от листа, безшумно падащи,
в лоното на спомени щастливи
скривам се от мислите си тягостни;
в кичурите на мъгли несресани ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up