Дните се отронват педантично –
като капки от дъжда
застигат се.
По прозореца пред мен се стичат
монотонни
безпризорни мигове...
Оцветявам самотата сива
с багри
от листа, безшумно падащи,
в лоното на спомени щастливи
скривам се от мислите си тягостни;
в кичурите на мъгли несресани ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация