Aug 29, 2018, 12:24 AM

Есенни слънца 

  Poetry » Phylosophy
582 2 3

До розите над твоя дом летален,

грейнали са есенни слънца,

осем минзухара с брой сакрален

срещнаха ме, рожбо, с вечността.

 

Погалих ги, тъй сякаш галех тебе.

Целунах ги със поглед умилен,

а те, свещици божи, ми внушиха

истина, че в тях си прероден.

 

Че има те. Че жив си. Че духът ти

усмихва се чрез нежните цветя

и няма сила, що да го пречупи,

щом вярата разпалва в мен искра.

 

Искрата, че животът е безкраен,

не свършва нищо тука и сега,

и носим ли си във душите Рая,

слънца изгряват... топлят есента.

 

28. 08. 2018 г.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??