До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе.
Целунах ги със поглед умилен,
а те, свещици божи, ми внушиха
истина, че в тях си прероден.
Че има те. Че жив си. Че духът ти
усмихва се чрез нежните цветя
и няма сила, що да го пречупи,
щом вярата разпалва в мен искра. ...