В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ...
и чувствата ридаят,
в смълчаните ми лунни брегове,
и само пулсът ми пулсиращо гадае,
дали във вените ми ...
още тичат ветрове.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up