В прекършените клони на сърцето,
в пресъхналите листопадни цветове,
в прегръдките на ветрове – мусони,
в секундите на есенните студове,
самотно тиха съм ...
и чувствата ридаят,
в смълчаните ми лунни брегове,
и само пулсът ми пулсиращо гадае,
дали във вените ми ...
още тичат ветрове.
© Дочка Г Всички права запазени