Oct 1, 2007, 12:27 PM

Есенно... 

  Poetry
548 0 9

Есенно...

 

С пръсти вплетени вървим

по релсите на щастие едно.

Небето горе пак кърви

и цвете сред поле – самó.

 

Пред хоризонта чист стоим,

а вятърът душите ни съблича.

Без четка, без туш и без бои

есента зеленината пак отвлича.

 

И така сами със теб сме ние –

между небето наше и земята чужда.

Любовта помежду ни отново ще скрием -

Някой превърна я в нужда.

© Християн All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре!
    Все по-добре!
  • Есента винаги поражда красиви чувства,които ти си описал много добре.
  • Благодарение на милата Рени разбрах рожденния ти ден - 27.09. Та ние сме родени на един и същи ден! Е, аз дооооста годинки преди теб
  • Браво, Везничке! Не знам кога е рожденния ти ден, затова сега те поздравявам!
  • Благодаря ви! Редакцията харесва ли ви?

    Добромира Иванова, използвам едни езикови настройки, с които мога да слагам ударения само на гласните, но в латинската азбука: á, ó, ú, é, í. Имам късмет, че буквата -о съвпада и в двете азбуки
  • Позволи ми да се намеся-"повече от нужна", също можеш
    да промениш, по избор или друго твое решение.
    Извинявай и всичко добро!!!
  • Скрийте любовта помежду си, но защото е нужна, а не ненужна!
    Много хубав стих, Християн!
    Поздравления!
  • На мене ми е красиво , нежно и тъжно
    в прекрасния ти стих, а ти Християне
    си прекрасно момче, с прекрасно име.
    Много ти се радвам , с обич за името.
  • Красиво, макар и тъжно!!!
    Поздрав за хубавия стих!!!
Random works
: ??:??