Есенно...
С пръсти вплетени вървим
по релсите на щастие едно.
Небето горе пак кърви
и цвете сред поле – самó.
Пред хоризонта чист стоим,
а вятърът душите ни съблича.
Без четка, без туш и без бои
есента зеленината пак отвлича.
И така сами със теб сме ние –
между небето наше и земята чужда.
Любовта помежду ни отново ще скрием - ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up