Есенно...
С пръсти вплетени вървим
по релсите на щастие едно.
Небето горе пак кърви
и цвете сред поле – самó.
Пред хоризонта чист стоим,
а вятърът душите ни съблича.
Без четка, без туш и без бои
есента зеленината пак отвлича.
И така сами със теб сме ние –
между небето наше и земята чужда.
Любовта помежду ни отново ще скрием -
Някой превърна я в нужда.
© Християн All rights reserved.
Все по-добре!