Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя.
И мечтаем си двама,
че сме в зимна гора,
но край нас отминава
твой познат със кола.
Потъват краката ни
не в кафяви листа,
а в локви останали ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up