Есенно

Nov 20, 2010, 9:30 PM

Poetry » Love

610 0 2

Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя.
И мечтаем си двама,
че сме в зимна гора,
но край нас отминава
твой познат със кола.
Потъват краката ни
не в кафяви листа,
а в локви останали ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Есенно

Want to read more?

Random works