Есенно

20 nov 2010, 21:30

Poesía » De amor

609 0 2

Спомен от мъглата, теб и един друг свят...
Вървим с теб нанякъде,
от очите ни пада тежка мъгла,
стъпваме бавно във бялото,
сякаш не бива да разсее се тя.
И мечтаем си двама,
че сме в зимна гора,
но край нас отминава
твой познат със кола.
Потъват краката ни
не в кафяви листа,
а в локви останали ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенно

Искате да прочетете повече?

Propuestas