След нежен шум от ангелски криле
и моята душа на юг се стрелна –
потъна в светлината безпределна –
без виза, без покана и билет.
А лятото – провесило носле,
чертае по стъклото запотено
човече и със пръстчета ранени,
нарича листопада – за късмет.
Тънеят друми в хоризонта син
и някъде потъват – в необята,
за да се върнат топли и познати.
Града превземат ледени осѝ – ...